Пролет чука на вратата
Може би от три години не бях хващала иглата, вероятно, защото инвестирам цялото си време в пачуърк, машинна бродерия и разучаване на програмата за дигитализация на бродериите. Мечтая си един ден да умея да създавам изцяло сама дизайни за бродерии. Мечтите са безплатни, ала са и двигател на човешките ни постижения. Та когато видях сърчицето с кокичета на една ФБ приятелка и й обясних в коментар, че може да се избродират с панделки, не предполагах, че провокирам сама себе си. До вечерта мисълта да извадя кутията с панделки беше толкова натрапчива, че просто го направих, а останалото... свършиха ръцете...резултатът е на снимката. Но най- важното е усещането вътре в мен- удовлетворение. И усещането, че още го мога...